28.08.2006 г., 13:55

СТАРА ПЕСЕН

865 0 6
 


                              СТАРА ПЕСЕН



                      Потърсих
                      за раненото сърце,
                      като лекарство
                      песен много стара.

                     И затрептя
                     в тревожните ръце
                     един забравен глас
                     една китара....

                     А кой сърцето свое съхрани,
                     от  бесния кинжал
                     на бесни страсти?!

                     Видял съм
                     много плачещи жени,
                     но малко са
                     разплакани от щастие.....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изтрьпнах!!!!поздравления!!
  • Прекрасно е .

    Поздрав и усмивка.
  • Видял съм
    много плачещи жени,
    но малко са
    разплакани от щастие.....

    Поздрави за това, Иване!
  • Видял съм
    много плачещи жени,
    но малко са
    разплакани от щастие.....

    Ако повечето от мъжете имаха твота чувствителност, със сигурност щяха да бъдат повече и плачещите от щастие жени!
    /и едно лично мое мнеие: бих потърсила друга дума, за да избегна повторението "бесния кинжал на бесни страсти..."/
  • Отлично!!!
    Поздрави!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...