Стара песничка
Стара песничка
не знам защо причух…
Честно –
нямам нито глас,
ни слух,
Но…
Уви,
в главата ми все песничка звучи.
Днешна, тая –
не оная,
дето пееше момчето
на скалите и в снега…
И се носи сега:
Всяка сълза
почва така –
с поглед, целувки и смях.
Ти се засмя,
махнах с ръка,
после към теб полетях…
И може би…
И може би…
Но реалността ни надви.
Ти се засмя,
не пуснах сълза -
свих тез крила,
пак на земята паднах…
И може би…
Не знам,
но не би…
Само една самота…
Без теб,
момчето,
песента…
И младостта…
https://www.youtube.com/watch?v=wup_v0QVr3I
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
