Падна отнейде във скута ми -
черно-бяла следа от младостта...
Навлажни очите ми -
сълза една на радостта...
Докосна ръцете ми -
спомен, сякаш от друг живот...
Умилѝ сърцето ми -
забравен отдавна епизод...
Изненада ума ми -
паяжина от хора и съдбини...
Извика усмивката ми -
образ на момиче ме плени...
Провокира мислите ми -
събуди заспалото в мен...
Стопли душата ми -
миг по мярка скроен...
Промени деня ми -
и... той стана по-ярък
и мой...
ЗримА
© Zlatka Аndonova Всички права запазени