Ромашка (Златка Чардакова)
136 1166
30.05.2023 г., 7:10 ч.

Старата гара 

  Поезия » Гражданска
207 6 7

В полусенки притихва старата гара.

Глухият тътен на влака кънти.

В сивота цветовете сякаш замрели,

а някой някого чака… Нали!

Старица съсухрена махва за сбогом.

Изпраща далеко свидни чеда.

Две капки обич се търкулват безмълвно.

Ще ги дочака ли клетата тя…

Звънва камбана нетърпелива,

отеква гласът й, ехти и зове,

а там, на перона момче и момиче

вглъбени вплитат любящи ръце…

Старата гара посреща, изпраща.

Перонът бавно потъва в мъгли,

колко молитви, обещания помни -

ешелони с човешки мечти и съдби.

 

Смирена осъмва уморената гара.

Трептят светлините на близкия град.

На перона композира мотрисата стара

с дестинация нова, към по-добър свят.

 

© Златка Чардакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Със закъснение, но най-сърдечно благодаря за чудесните коментари, Катe, Вале, Иви, Младене, Тони, Георги! Имайте добрия свят!
  • Хареса ми стиха ти, Злати! Поздравления!
  • Хубаво написано Злати! Вечна история!
  • Много добра идея и още по- добро изпълнение, Злати! Браво!
    Коловозите на Живота, който винаги е пред нас!
  • Това мчного удачно одухотворяване на старата гара печели много в поезия. Гарата посреща и изпраща. Тя е свидетел на толкова много съдби и "композира мотрисата стара с дестинация нова, към по-добър свят."
    Поздравление за идеята и за реализацията й, Ромашка! Силен стих!
  • Пред погледа на старата гара се нижат милиони човешки съдби. Добро и зло се преплитат, бързайки към едно по-добро бъдеще!
  • Да, от всичко е видяла тя -
    Гарата, с име Съдба.

    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??