Старата гара
В полусенки притихва старата гара.
Глухият тътен на влака кънти.
В сивота цветовете сякаш замрели,
а някой някого чака… Нали!
Старица съсухрена махва за сбогом.
Изпраща далеко свидни чеда.
Две капки обич се търкулват безмълвно.
Ще ги дочака ли клетата тя…
Звънва камбана нетърпелива,
отеква гласът й, ехти и зове,
а там, на перона момче и момиче
вглъбени вплитат любящи ръце…
Старата гара посреща, изпраща.
Перонът бавно потъва в мъгли,
колко молитви, обещания помни -
ешелони с човешки мечти и съдби.
Смирена осъмва уморената гара.
Трептят светлините на близкия град.
На перона композира мотрисата стара
с дестинация нова, към по-добър свят.
© Златка Чардакова All rights reserved.
