30 may 2023, 7:10

Старата гара 

  Poesía » Civil
346 6 7
В полусенки притихва старата гара.
Глухият тътен на влака кънти.
В сивота цветовете сякаш замрели,
а някой някого чака… Нали!
Старица съсухрена махва за сбогом.
Изпраща далеко свидни чеда.
Две капки обич се търкулват безмълвно.
Ще ги дочака ли клетата тя…
Звънва камбана нетърпелива,
отеква гласът й, ехти и зове,
а там, на перона момче и момиче
вглъбени вплитат любящи ръце… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??