valcanyon (Валентин Миленов)
782 1813
23.11.2017 г., 17:48 ч.

Старата жена 

  Поезия
1174 0 11

                                                          Старата жена

 

Седнала на студа, стара жена 

наредила стари книги, от някога.

Протяга с книга своята ръка,

за да изкара за хляба за вечерта.

 

Стара, набръчкана, но с добра душа,

усмихва се, с единствен зъб в уста.

- Къде е твоето семейство, твоите деца?

Тя извръща глава да скрие сълза!

- Не са при мен.Вече съм сама!

- Вземи си, чедо, книжка една,

да имам за хляба, да хапна сега.

Подавам хляб и ябълки на таз жена,

не искам книга, а само усмивка добра.

Да има доброта между хората!!!

© Валентин Миленов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??