Старата жена
Старата жена
Седнала на студа, стара жена
наредила стари книги, от някога.
Протяга с книга своята ръка,
за да изкара за хляба за вечерта.
Стара, набръчкана, но с добра душа,
усмихва се, с единствен зъб в уста.
- Къде е твоето семейство, твоите деца?
Тя извръща глава да скрие сълза!
- Не са при мен.Вече съм сама!
- Вземи си, чедо, книжка една,
да имам за хляба, да хапна сега.
Подавам хляб и ябълки на таз жена,
не искам книга, а само усмивка добра.
Да има доброта между хората!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Миленов Все права защищены
