valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon (Валентин Миленов)
15 858
23 nov 2017, 17:48

Старата жена

  Poesía
1.3K 0 11

                                                          Старата жена

 

Седнала на студа, стара жена 

наредила стари книги, от някога.

Протяга с книга своята ръка,

за да изкара за хляба за вечерта.

 

Стара, набръчкана, но с добра душа,

усмихва се, с единствен зъб в уста.

- Къде е твоето семейство, твоите деца?

Тя извръща глава да скрие сълза!

- Не са при мен.Вече съм сама!

- Вземи си, чедо, книжка една,

да имам за хляба, да хапна сега.

Подавам хляб и ябълки на таз жена,

не искам книга, а само усмивка добра.

Да има доброта между хората!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0