5.06.2013 г., 14:50 ч.

Старата къща 

  Поезия » Философска
774 0 7

Дъждът се стича по мръсния перваз,

чертае своя кратък път.

Часовникът показва все един и същи час,

може би, защото е във влажен кът.

 

Прахът покрива скелета на щорите,

погребал няколко молци.

Вятърът промъква своята опашка през отворите

на пожълтелите стари дограми.

 

Но къщата си има своя гост,

прекарал в нея сякаш хиляди години...

 

Ето, влиза старият хазяин да покаже

къщата, която ще продава.

Засрамен, че е пропуснал да замаже

... стените, а тъй силно се налага!

 

© Естрея Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??