5.06.2013 г., 14:50

Старата къща

1.2K 0 7

Дъждът се стича по мръсния перваз,

чертае своя кратък път.

Часовникът показва все един и същи час,

може би, защото е във влажен кът.

 

Прахът покрива скелета на щорите,

погребал няколко молци.

Вятърът промъква своята опашка през отворите

на пожълтелите стари дограми.

 

Но къщата си има своя гост,

прекарал в нея сякаш хиляди години...

 

Ето, влиза старият хазяин да покаже

къщата, която ще продава.

Засрамен, че е пропуснал да замаже

... стените, а тъй силно се налага!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Естрея Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...