Jun 5, 2013, 2:50 PM

Старата къща 

  Poetry » Phylosophy
890 0 7

Дъждът се стича по мръсния перваз,

чертае своя кратък път.

Часовникът показва все един и същи час,

може би, защото е във влажен кът.

 

Прахът покрива скелета на щорите,

погребал няколко молци.

Вятърът промъква своята опашка през отворите

на пожълтелите стари дограми.

 

Но къщата си има своя гост,

прекарал в нея сякаш хиляди години...

 

Ето, влиза старият хазяин да покаже

къщата, която ще продава.

Засрамен, че е пропуснал да замаже

... стените, а тъй силно се налага!

 

© Естрея Ангел All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??