Jun 5, 2013, 2:50 PM

Старата къща 

  Poetry » Phylosophy
968 0 7
Дъждът се стича по мръсния перваз,
чертае своя кратък път.
Часовникът показва все един и същи час,
може би, защото е във влажен кът.
Прахът покрива скелета на щорите,
погребал няколко молци.
Вятърът промъква своята опашка през отворите
на пожълтелите стари дограми.
Но къщата си има своя гост,
прекарал в нея сякаш хиляди години...
Ето, влиза старият хазяин да покаже
къщата, която ще продава. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Естрея Ангел All rights reserved.

Random works
: ??:??