Старата къща и момичето
В тъмната стара къща,
точно на завоя след магазина,
живее момиче със красиви сини очи
и коси, в които слънцето блести.
Всяка сутрин тя се усмихва на лъчите
и с блясък таен, заблестяват и очите.
Къщата е стара и тъмна, но момичето
и стига, да я подържа жива.
Когато слънцето залязва вечер,
и улицата притъмнява, там остава да блести
слънце със златни коси...
Момичето и старата къща още са там,
на завоя след магазина, но днес и мънички
слънца греят и светят, и деня, и нощя.
А старата къща любов я крепи,
гордо изпънала своите греди,
тя се държи...
точно на завоя след магазина,
живее момиче със красиви сини очи
и коси, в които слънцето блести.
Всяка сутрин тя се усмихва на лъчите
и с блясък таен, заблестяват и очите.
Къщата е стара и тъмна, но момичето
и стига, да я подържа жива.
Когато слънцето залязва вечер,
и улицата притъмнява, там остава да блести
слънце със златни коси...
Момичето и старата къща още са там,
на завоя след магазина, но днес и мънички
слънца греят и светят, и деня, и нощя.
А старата къща любов я крепи,
гордо изпънала своите греди,
тя се държи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нана Всички права запазени
