May 12, 2006, 12:24 PM

Старата къща и момичето

  Poetry
985 0 2
В тъмната стара къща,
точно на завоя след магазина,
живее момиче със красиви сини очи
и коси, в които слънцето блести.
Всяка сутрин тя се усмихва на лъчите
и с блясък таен, заблестяват и очите.
Къщата е стара и тъмна, но момичето
и стига, да я подържа жива.
Когато слънцето залязва вечер,
и улицата притъмнява, там остава да блести
слънце със златни коси...
Момичето и старата къща още са там,
на завоя след магазина, но днес и мънички
слънца греят и светят, и деня, и нощя.
А старата къща любов я крепи,
гордо изпънала своите греди,
тя се държи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...