Заглъхнал в темелите от чанове звън.
Стара къща... От ореха - пън...
Опасна е дори за събаряне.
Застинала между измислица и сън.
Тук спят забравени предания.
Свят от прочетени в страдание
и тиха радост молитви.
В призрачни сенки сияние.
Водата в герана е свършила.
Лъч от залеза, без да пита, се кърши.
Очите ми бързат да помнят,
преди и аз да съм свършил...