12.07.2009 г., 22:55 ч.

Старата къща /рубаи/ 

  Поезия » Източни форми
622 0 12

 

Заглъхнал в темелите от чанове звън.

Стара къща... От ореха - пън...

Опасна е дори за събаряне.

Застинала между измислица и сън.

 

Тук спят забравени предания.

Свят от прочетени в страдание

и тиха радост молитви.

В призрачни сенки сияние.

 

Водата в герана е свършила.

Лъч от залеза, без да пита, се кърши.

Очите ми бързат да помнят,

преди и аз да съм свършил...

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??