Заглъхнал в темелите от чанове звън.
Стара къща... От ореха - пън...
Опасна е дори за събаряне.
Застинала между измислица и сън.
Тук спят забравени предания.
Свят от прочетени в страдание
и тиха радост молитви.
В призрачни сенки сияние.
Водата в герана е свършила.
Лъч от залеза, без да пита, се кърши.
Очите ми бързат да помнят,
преди и аз да съм свършил...
© Красимир Дяков All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
