Заглъхнал в темелите от чанове звън.
Стара къща... От ореха - пън...
Опасна е дори за събаряне.
Застинала между измислица и сън.
Тук спят забравени предания.
Свят от прочетени в страдание
и тиха радост молитви.
В призрачни сенки сияние.
Водата в герана е свършила.
Лъч от залеза, без да пита, се кърши.
Очите ми бързат да помнят,
преди и аз да съм свършил...
© Красимир Дяков All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
