4.03.2016 г., 0:51 ч.

Старата лента 

  Поезия » Любовна
300 0 4

Старата лента

 

Нямаше тръпка. Нямаше чувство.

Нито кипнала кръв. Като вино.

Само заучено, рутинно изкуство.

Наизуст изиграно. Като в кино.

 

Спря да върти се, старата лента.

Зад гърба ми остана. На онзи перон.

Където от самотната гара,

се качих в срещупосочен вагон.

 

Просто се случи. И по- добре е.

От мен, когато няма и помен,

да търсят лентата къде е.

Ако за някого все пак съм спомен.

 

Остана там, лентата. Пътувам със влака.

Към крайната спирка. И зная, че

нетърпеливо потропвайки, на перона ме чака

мойто усмихнато, старо момче.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??