Старата лента
Старата лента
Нямаше тръпка. Нямаше чувство.
Нито кипнала кръв. Като вино.
Само заучено, рутинно изкуство.
Наизуст изиграно. Като в кино.
Спря да върти се, старата лента.
Зад гърба ми остана. На онзи перон.
Където от самотната гара,
се качих в срещупосочен вагон.
Просто се случи. И по- добре е.
От мен, когато няма и помен,
да търсят лентата къде е.
Ако за някого все пак съм спомен.
Остана там, лентата. Пътувам със влака.
Към крайната спирка. И зная, че
нетърпеливо потропвайки, на перона ме чака
мойто усмихнато, старо момче.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
Може би е добре да ги има...