За старата любов сега ще пиша,
онази дето носи бури и разбити мечти.
След нея никой за нищо не пита.
Всеки си тръгва и всеки мълчи.
И след време се връщаме двама,
пак там при пепелта,
но я няма голямата рана.
Има само дупка и самота.
Дупка голяма, грозна и черна,
като тази вместо сърце.
Като тази дето имаме с тебе,
дупка разделена на две.
© Сияна Всички права запазени