29.01.2009 г., 9:05 ч.

Старата река 

  Поезия
435 0 2

                                    СТАРАТА РЕКА

 

 

На миналото в тъмния пролом

сянката на падаща вода играе.

От детството е останал дом.

Във речния котел витае.

 

 

От лоното на каменното тяло

вода и спомени в едно извират.

Затихвам в моето начало -

заслушан в Орфейевата лира.

 

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??