29 ene 2009, 9:05

Старата река 

  Poesía
375 0 2

                                    СТАРАТА РЕКА

 

 

На миналото в тъмния пролом

сянката на падаща вода играе.

От детството е останал дом.

Във речния котел витае.

 

 

От лоното на каменното тяло

вода и спомени в едно извират.

Затихвам в моето начало -

заслушан в Орфейевата лира.

 

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??