29 янв. 2009 г., 09:05

Старата река 

  Поэзия
397 0 2

                                    СТАРАТА РЕКА

 

 

На миналото в тъмния пролом

сянката на падаща вода играе.

От детството е останал дом.

Във речния котел витае.

 

 

От лоното на каменното тяло

вода и спомени в едно извират.

Затихвам в моето начало -

заслушан в Орфейевата лира.

 

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??