12.06.2013 г., 8:45 ч.

Стареца и хлапака 

  Поезия » Друга
373 0 4

 

 

                         Стареца и хлапака

 

 

             Самотникът обича да мълчи.

             На пейката, той никого не чака.

             А уморен от весели игри,
             насреща, смее се хлапакът.
             Изглежда сякаш, спомен оживял
             от някогашно сиромашко детство.
             Сега се носи като облак бял,
             с усмивката дарена му в наследство.

             Но старецът обича да е сам...

             Хлапакът ще расте и ще разбира,
              че някога и друг живял е там,
              където той за мъничко се спира.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно пресъздаване на кръговрата на живота... Пресекла си времето с невероятни метафори... Докосва!!! Аплодирам !!! Това е да си можеш!
  • И аз въобще не се страхувам да обичам!!!
  • Диалектиката на живота.Много поезия има в това мъниче!Поздрав,Вали!
  • !Поздрав.
Предложения
: ??:??