Стареца и хлапака
Стареца и хлапака
Самотникът обича да мълчи.
На пейката, той никого не чака.
А уморен от весели игри,
насреща, смее се хлапакът.
Изглежда сякаш, спомен оживял
от някогашно сиромашко детство.
Сега се носи като облак бял,
с усмивката дарена му в наследство.
Но старецът обича да е сам...
Хлапакът ще расте и ще разбира,
че някога и друг живял е там,
където той за мъничко се спира.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Томова Все права защищены
