mariele (Мариела Пидева)
24 84
13.04.2013 г., 12:23 ч.

Старецът 

  Поезия » Гражданска
587 0 4

Старецът

Мариела Пидева

 

Молещи очите му се взират

в блъскащата се тълпа.

Страните му сълзи преливат -

страшни, породени от глада.

Сълзи безсилни и кошмарни

изтрива с едната си ръка,

а с другата притиска хляба –

съкровище за бедната душа.

Хляб и днес на масата ще сложи,

но мъката и утре ще горчи.

И утре като нож ще реже

старческите му гърди.

Да проси хорска милостиня

по-страшно е от всеки глад,

но тая черна орисия

стигна го на залезния праг.

От труд напукани са днес ръцете,

очите сбръчкани са днес от студ,

от жега, от живота тежък –

на заем сякаш взет от друг.

Живот-кошмар, но му е писан

и той го следва, слаб и блед.

Притиснал силно до гърдите си

въпроса на... живот и чест...

© Мариела Пидева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много силно...
  • Бонка, от 10 минути стоя и гледам бялото поле пред себе си и не знам как да ти отговоря. Остави ме без думи! По-голямо БЛАГОДАРЯ не мога да ти кажа.
  • Жалко,много жалко за тази действителност,но докато има Мариели,и хляб ще има и по добър ще е света!
  • Никой не знае какво му готви сътбата и не би трябвало да сме безразлични. Всеки път, когато мина по край просещ човек, ми се къса душата, но не съм Господ, за жалост.
Предложения
: ??:??