13 abr 2013, 12:23

Старецът

  Poesía » Civil
929 0 4

Старецът

Мариела Пидева

 

Молещи очите му се взират

в блъскащата се тълпа.

Страните му сълзи преливат -

страшни, породени от глада.

Сълзи безсилни и кошмарни

изтрива с едната си ръка,

а с другата притиска хляба –

съкровище за бедната душа.

Хляб и днес на масата ще сложи,

но мъката и утре ще горчи.

И утре като нож ще реже

старческите му гърди.

Да проси хорска милостиня

по-страшно е от всеки глад,

но тая черна орисия

стигна го на залезния праг.

От труд напукани са днес ръцете,

очите сбръчкани са днес от студ,

от жега, от живота тежък –

на заем сякаш взет от друг.

Живот-кошмар, но му е писан

и той го следва, слаб и блед.

Притиснал силно до гърдите си

въпроса на... живот и чест...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариела Пидева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силно...
  • Бонка, от 10 минути стоя и гледам бялото поле пред себе си и не знам как да ти отговоря. Остави ме без думи! По-голямо БЛАГОДАРЯ не мога да ти кажа.
  • Жалко,много жалко за тази действителност,но докато има Мариели,и хляб ще има и по добър ще е света!
  • Никой не знае какво му готви сътбата и не би трябвало да сме безразлични. Всеки път, когато мина по край просещ човек, ми се къса душата, но не съм Господ, за жалост.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...