Старецът

13 апр. 2013 г., 12:23

Поэзия » Гражданская

671 0 4

Старецът

Мариела Пидева

Молещи очите му се взират

в блъскащата се тълпа.

Страните му сълзи преливат -

страшни, породени от глада.

Сълзи безсилни и кошмарни

изтрива с едната си ръка,

а с другата притиска хляба –

съкровище за бедната душа.

Хляб и днес на масата ще сложи,

но мъката и утре ще горчи.

И утре като нож ще реже

старческите му гърди.

Да проси хорска милостиня

по-страшно е от всеки глад,

но тая черна орисия

стигна го на залезния праг.

От труд напукани са днес ръцете,

очите сбръчкани са днес от студ,

от жега, от живота тежък –

на заем сякаш взет от друг.

Живот-кошмар, но му е писан

и той го следва, слаб и блед.

Притиснал силно до гърдите си

въпроса на... живот и чест...

Eia (Росица Танчева)

2013-09-09T16:11:28+03:00

Много силно...
mariele (Мариела Пидева)

2013-09-09T15:46:48+03:00

Бонка, от 10 минути стоя и гледам бялото поле пред себе си и не знам как да ти отговоря. Остави ме без думи! По-голямо БЛАГОДАРЯ не мога да ти кажа.
bonkagenova (Бонка Василева)

2013-09-08T23:38:58+03:00

Жалко,много жалко за тази действителност,но докато има Мариели,и хляб ще има и по добър ще е света!
mariele (Мариела Пидева)

2013-04-13T22:25:54+03:00

Никой не знае какво му готви сътбата и не би трябвало да сме безразлични. Всеки път, когато мина по край просещ човек, ми се къса душата, но не съм Господ, за жалост.