Старецът
Старецът
Мариела Пидева
Молещи очите му се взират
в блъскащата се тълпа.
Страните му сълзи преливат -
страшни, породени от глада.
Сълзи безсилни и кошмарни
изтрива с едната си ръка,
а с другата притиска хляба –
съкровище за бедната душа.
Хляб и днес на масата ще сложи,
но мъката и утре ще горчи.
И утре като нож ще реже
старческите му гърди.
Да проси хорска милостиня
по-страшно е от всеки глад,
но тая черна орисия
стигна го на залезния праг.
От труд напукани са днес ръцете,
очите сбръчкани са днес от студ,
от жега, от живота тежък –
на заем сякаш взет от друг.
Живот-кошмар, но му е писан
и той го следва, слаб и блед.
Притиснал силно до гърдите си
въпроса на... живот и чест...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариела Пидева Все права защищены
