Старецът до будката
Събудих се от пламенна целувка
(не беше твоя, знам това)
по бузите ми се разля милувка,
слънцето протягаше ръка!
Навън градът отдавна беше станал.
По паркинга се гонеха деца.
От пролетия дъжд,
(нощес престанал)
мирише на бензин и на липа.
До будката за вестници застанал
един човек с бастунче във ръка,
раздаваше от своята надежда,
приемаше за себе си - мечта!
Излязох аз навънка да си купя
вестник нов
(работен през нощта),
човечецът до будката протегна
един каскет в мръсната ръка!
Пуснах му монета във каскета,
погледнах го във тъжните очи
,,Щом за хляб и мляко вече имам,
значи, имам и късмет...''
Прибрах се вкъщи.
Седнах във разкоша.
Вестника отгърнах да чета -
кой какво откраднал и спечелил...
Но... късмет ли бе това!?
Облякох аз мечтата си в надежда,
която старецът ми беше дал,
скрих ги надълбоко във сърцето,
с хляб и мляко закусих сутринта...
(не беше твоя, знам това)
по бузите ми се разля милувка,
слънцето протягаше ръка!
Навън градът отдавна беше станал.
По паркинга се гонеха деца.
От пролетия дъжд,
(нощес престанал)
мирише на бензин и на липа.
До будката за вестници застанал
един човек с бастунче във ръка,
раздаваше от своята надежда,
приемаше за себе си - мечта!
Излязох аз навънка да си купя
вестник нов
(работен през нощта),
човечецът до будката протегна
един каскет в мръсната ръка!
Пуснах му монета във каскета,
погледнах го във тъжните очи
,,Щом за хляб и мляко вече имам,
значи, имам и късмет...''
Прибрах се вкъщи.
Седнах във разкоша.
Вестника отгърнах да чета -
кой какво откраднал и спечелил...
Но... късмет ли бе това!?
Облякох аз мечтата си в надежда,
която старецът ми беше дал,
скрих ги надълбоко във сърцето,
с хляб и мляко закусих сутринта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
