Старецът, който четеше любовни романи
Там, някъде далече – на края на света,
в джунглата на съмненията
един старец полека срича.
Чете любовни романи.
Много блудкави. Много жълти.
Но изпълват деня му
с мисли, спомени и утехи.
„Ръцете им търсеха...”
(Какво? – пита той).
„Устните им горяха...”
(Знам защо... – мисли той)
„... и се сляха в страстна целувка,
с която да си спомнят живота си...”
И старецът търсеше трескаво
спомен за тази целувка.
Първата – на плахото съседско момиче.
Съпружеската – на жена му, стопена от треска.
Откраднатата – на смуглата млада прислужница,
ухаеща на карамфил и канела...
(така беше го казал Маркес)
Старецът търсеше отчаяно в паметта си
целувката, с която да си спомня живота си.
Едва когато я намереше,
можеше да умре спокоен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
хубаво
