На баба ми Евгения

Да, времето бавно изтича.

Животът ти преполови

и вече към залеза тичат

твоите слънчеви дни.

Ръцете ти са уморени

да теглят юздата житейска.

От сълзи горчиво-солени

очите помръкнаха днеска.

Тежко пристъпват нозете

по трудния път на живота.

Увяхваш – прекършено цвете.

Тежи ти на грижи хомота.

И сенки на мъртви любими

често съня ти спохождат.

А спомени незабравими

сърцето с тъга пробождат.

Да, тъжна си! Много си тъжна!

Свършват се дни преброени,

а чувстваш се все още длъжна

на всички любими край тебе.

Сърцето, препълнено с нежност,

все още обича, мечтае...

но пъпли мъгла – безнадеждност,

че неизбежен е Краят!

Свършват се дни преброени

и безвъзвратно отлитат.

Угасват очи – уморени

по белия свят да се скитат.