30 нояб. 2010 г., 21:47

Старица

807 0 1

На баба ми Евгения

 

Да, времето бавно изтича.

Животът ти преполови

и вече към залеза тичат

твоите слънчеви дни.

 

Ръцете ти са уморени

да теглят юздата житейска.

От сълзи горчиво-солени

очите помръкнаха днеска.

 

Тежко пристъпват нозете

по трудния път на живота.

Увяхваш – прекършено цвете.

Тежи ти на грижи хомота.

 

И сенки на мъртви любими

често съня ти спохождат.

А спомени незабравими

сърцето с тъга пробождат.

 

Да, тъжна си! Много си тъжна!

Свършват се дни преброени,

а чувстваш се все още длъжна

на всички любими край тебе.

 

Сърцето, препълнено с нежност,

все още обича, мечтае...

но пъпли мъгла – безнадеждност,

че неизбежен е Краят!

 

Свършват се дни преброени

и безвъзвратно отлитат.

Угасват очи – уморени

по белия свят да се скитат.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е - старост-нерадост!Краят ми хареса!С поздрав, Генка!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...