Старите кладенци на пустинята...

(Вечер в Страната на спомените)

Пустинното Време виси във гераните

и тлее във тиха носталгия там,

че толкоз отдавна не спират керваните –

в номадската шатра край старият хан...

Във пясъка бързо змия се приплъзва

и вирнал опашка търчи скорпион,

а Вятърът само насреща им дръзва –

понеже Пустинята нему е дом...

О старите кладенци!?... И те както хората:

едни оцеляват, а другите – не...

Живеят: илѝ на света ни с Умората,

илѝ – с водопой на миражни коне...

Повтарят забравени вече маршрути,

звезди керванджийски ги сочат в нощта...

... Понякога идват там сенки нечути

и пият до изгрева жива вода...

Понеже в пустинните кладенци – тайна

е древната памет на тези места,

то Вятърът нощем извива с безкрайна

препратка, към спомени от Вечността...

И може би тъй са се раждали притчите

и легендите в тия пустинни земи,

където за правото да се обича

и днес разпореждат ревниви камѝ...

От тука са тръгвали толкоз религии,

по белият свят накъм север и юг –

и Пророците тук са, и Светците завинаги...

Дори чудесата им още са тук...

А толкова хора са се оглеждали

в кристалната някога, жива вода,

преди да отпият по глътка с надежда,

защото е в Жаждата всяка беда

и Старите кладенци в жадни маршрути,

на винаги вечна, съдбовна цена:

керваните дълго превеждали тука

в ония отминали днес Времена...

Но днес са изгнили отдавна въжетата

и техният прах разпилян в Пустошта –

пробити са кофите, липсват парчетата

и няма как с тях да се вади вода...

В нощта над Пустинята сънно увисва

подобно на купол небесния свод

и звяр в необята отнякъде писва –

в един Паралелен, пустинен живот...

Щом бавно звездите небесни изгряват:

край Старите кладенци всеки керван,

се спира за отдих и се отдава

на незабрава и спомени там...

Вселенният вятър с космическа скорост

красиво звездите във ритъм люлей,

а щом и Духът на нощта ги докосва

те грейват в небето в красив полюлей...

...Край огъня седнали в кръг бедуините

изтежко легенди вълшебни редят...

В Арабските нощи*, с принцеси в градините –

угасне ли огънят в унес ще спят...

...А в звездната сага зад близката дюна

в пустинният бряг на Червено море

корсарска фрегата със злато във трюма

при смугли красавици бърза да спре...

... Догаряща жар... Керванджийско огнище...

Прорязва небето самотна звезда...

...Тук „Старите кладенци” идват от „нищото”

на „Старото време”... А нямат вода...

Едно време в пустинята...

06.12.2017. София

*Известните у нас като: ”Приказки от хиляда и една нощ”,

в арабския фолклор се наричат — „Арабски нощи”.