1.08.2009 г., 11:13

Старият фар

1.1K 0 5

Под стария фар се разбиват вълните --
витяз от бетон и метал той покрит е
с ръжда, а по тялото гордо личат,
във някога чистата негова плът,
на време с суровост желязна следите.

По-смели и силни дали ще стоите
на властното време пред строгия съд
и вие, които броите вълните
под стария фар?

Но ти ми кажи, че ще свършат лъжите --
мрак, с който животът ни скришен обвит е.
Ще бъдем свободни, щом дойде денят
и твоите думи със власт заглушат
на времето гонга - рева на вълните
под стария фар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тошко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Идеята е, че времето разделят двойките (които уж ходели под фара във Варна). Но ако тя каже заветните думи, бихме могли да опитаме да преборим времето. Глупости, общо взето
  • Съвършенството заслужава само съвършенство. "Тя" още не се е докосвала до този стих, но скоро ще й се случи
  • Нали на някои едносрични служебно им спестяваме ударенията. Абсолютното съвършенство е присъщо на боговете, а ние все пак сме хора които, обаче трябва да се стремят към него. Да не би "Тя"
    (божествената) да ти е повдигнала летвата толкова, че да искаш амфибрафия ти да е без "пълнежи"?
  • Амфибрахият ми е любимата стъпка (а този не е съвършен -- на места има излишни ударени срички). Формата е (истинско) рондо -- вж. http://en.wikipedia.org/wiki/Rondeau_(poetry). "Ти" можеше и да е Този, за Когото си се сетил, но тогава щеше да е с главна буква. В случая е една "тя"...
  • Тая форма не е съвсем симетрична.
    Бзупречен амфибрахий в две рими!Финалът е трудно разбираем.Кой може да запрети на вятъра и на морето?
    "Кой ли е Тоя, че на морето и вятъра заповядва, и Му се покоряват?"
    (Лука 8:25)Освен за Него не се сещам за друг.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...