LeChevalier (Тошко)
184 1919
1.08.2009 г., 11:13 ч.

Старият фар 

  Поезия
915 0 5

Под стария фар се разбиват вълните --
витяз от бетон и метал той покрит е
с ръжда, а по тялото гордо личат,
във някога чистата негова плът,
на време с суровост желязна следите.

По-смели и силни дали ще стоите
на властното време пред строгия съд
и вие, които броите вълните
под стария фар?

Но ти ми кажи, че ще свършат лъжите --
мрак, с който животът ни скришен обвит е.
Ще бъдем свободни, щом дойде денят
и твоите думи със власт заглушат
на времето гонга - рева на вълните
под стария фар.

© Тошко Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Идеята е, че времето разделят двойките (които уж ходели под фара във Варна). Но ако тя каже заветните думи, бихме могли да опитаме да преборим времето. Глупости, общо взето
  • Съвършенството заслужава само съвършенство. "Тя" още не се е докосвала до този стих, но скоро ще й се случи
  • Нали на някои едносрични служебно им спестяваме ударенията. Абсолютното съвършенство е присъщо на боговете, а ние все пак сме хора които, обаче трябва да се стремят към него. Да не би "Тя"
    (божествената) да ти е повдигнала летвата толкова, че да искаш амфибрафия ти да е без "пълнежи"?
  • Амфибрахият ми е любимата стъпка (а този не е съвършен -- на места има излишни ударени срички). Формата е (истинско) рондо -- вж. http://en.wikipedia.org/wiki/Rondeau_(poetry). "Ти" можеше и да е Този, за Когото си се сетил, но тогава щеше да е с главна буква. В случая е една "тя"...
  • Тая форма не е съвсем симетрична.
    Бзупречен амфибрахий в две рими!Финалът е трудно разбираем.Кой може да запрети на вятъра и на морето?
    "Кой ли е Тоя, че на морето и вятъра заповядва, и Му се покоряват?"
    (Лука 8:25)Освен за Него не се сещам за друг.
Предложения
: ??:??