Старият фар

Comments

• 

  LeChevalier (Тошко)

  Идеята е, че времето разделят двойките (които уж ходели под фара във Варна). Но ако тя каже заветните думи, бихме могли да опитаме да преборим времето. Глупости, общо взето

  2009-08-08T12:09:52+03:00
• 

  LeChevalier (Тошко)

  Съвършенството заслужава само съвършенство. "Тя" още не се е докосвала до този стих, но скоро ще й се случи

  2009-08-03T10:11:45+03:00
• 

  maistora (Красимир Тенев)

  Нали на някои едносрични служебно им спестяваме ударенията. Абсолютното съвършенство е присъщо на боговете, а ние все пак сме хора които, обаче трябва да се стремят към него. Да не би "Тя"
  (божествената) да ти е повдигнала летвата толкова, че да искаш амфибрафия ти да е без "пълнежи"?
  

  2009-08-02T21:50:03+03:00
• 

  LeChevalier (Тошко)

  Амфибрахият ми е любимата стъпка (а този не е съвършен -- на места има излишни ударени срички). Формата е (истинско) рондо -- вж. http://en.wikipedia.org/wiki/Rondeau_(poetry). "Ти" можеше и да е Този, за Когото си се сетил, но тогава щеше да е с главна буква. В случая е една "тя"...

  2009-08-02T14:18:33+03:00
• 

  maistora (Красимир Тенев)

  Тая форма не е съвсем симетрична.
  Бзупречен амфибрахий в две рими!Финалът е трудно разбираем.Кой може да запрети на вятъра и на морето?
  "Кой ли е Тоя, че на морето и вятъра заповядва, и Му се покоряват?"
  (Лука 8:25)Освен за Него не се сещам за друг.

  2009-08-01T22:30:40+03:00