Старият Капитан
Старият Капитан
Старият Капитан седи на брега,
сериозен, тъжен и пуши с лула.
Спомня си за Живота, за някога,
за морето, пътешествията и за Любовта.
В кръчмата стара го закачат сега,
че капитан е, но пуснал е корени на брега.
А беше млад, имаше любима една,
една жена, красавица голяма от Сицилия.
Тя продаде се за пари, предаде Любовта!
Оттогава той е сам и тъжен така,
не намери друга като нея жена.
Остана му старата яхта, морето и тъга!
Заспива сам и сънува морски бури сега
и спомена за екипажа и за младостта.
Преборил се с на Нептуна гнева,
сега е сам, няма повече тютюн за лула.
А присмехулниците му се подиграват,
Мечтаят за бури, а страх ги е от вятъра,
Говорят много, но на спокойствието си се надяват.
Не са важни приказките на хората, а техните дела!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
