Старият Капитан

Старият Капитан седи на брега,

сериозен, тъжен и пуши с лула.

Спомня си за Живота, за някога,

за морето, пътешествията  и за Любовта.

В кръчмата стара го закачат сега,

че капитан е, но пуснал е корени на брега.

А беше млад, имаше любима една,

една жена, красавица голяма от Сицилия.

Тя продаде се за пари, предаде Любовта!

Оттогава той е сам и тъжен така,

не намери друга като нея жена.

Остана му старата яхта, морето и тъга!

Заспива сам и сънува морски бури сега

и спомена за екипажа и за младостта.

Преборил се с на  Нептуна гнева,

сега е сам, няма повече тютюн за лула.

А присмехулниците му се подиграват,

Мечтаят за бури, а страх ги е от вятъра,

Говорят много, но на спокойствието си се надяват.

Не са важни приказките на хората, а техните дела!!!