4.04.2021 г., 0:07

Старият кей

454 0 0

 

Старият кей

 

Връхлитаща буря сгъстява бои́те,

стремителен вятър се носи с кураж,

финесъс на залеза – о́ще водите

разпалва, но гасне във мрачен мираж...

 

Преварили бурята влязохме в залива

и преди Океана да побесней,

и да разхвърля вълните по залеза –

там стъпили бяхме на старият кей...

 

... Тропична предвечер... Познато ухание,

и скърцащ под стъпките стар вълнолом,

а Океана е с мощно дихание:

на морски треви, на безкрай и озон...

 

В мъглата обвила с воал хоризонта

объркана птица се блъска с тъга,

дори и инстинкта ѝ вече не помни,

че в буря ѝ трябва гнездо́ на брега...

 

А всичко е още предчувствие само,

вълните в прибоя се плискат едва́,

но днес Океана за нещо голямо

подсеща с възбудени в транс сетива́...

 

Да влезем със кораба в порт безопасен

успяхме и тука от стария кей

посрещаме  бурята с поздрав негласен

а нека стихията да си бесней...

 

На малкия остров насред Океана

спасителен пристан е старият кей –

незнайно от кой, от кога е останал

той свой си живот независим живей...

 

От много моряци строен, дострояван,

от груби греди е скован, без финес,

но на опорите стъпил е здраво

и непокътнат стои́ си до днес...

 

Хроничната жажда моряка измъчва

и тръгваме бързо в тропичния мрак,

че в този свят няма и остров без кръчма,

и трезвен останал след буря моряк!...

 

А утре когато дори Океана

забравил за бурята плиска вълни,

от стария кей ще поемем от рано

с понатежали от рома глави...

 

03.04.2021.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...