10.01.2008 г., 17:36

Старият моряк

1.1K 0 10
 

         СТАРИЯТ МОРЯК

 

Стои на вахта старият моряк.

С лулата пуши и въздиша тежко.

Зареял поглед в синкавия мрак,

си спомня минали горчиви грешки.

 

Бе юнга млад. На вахта в лятна нощ

една сирена морска го подмами.

Останал без разсъдък и без мощ,

на волята и кораба остави.

 

Сирената с омайния си глас

зовеше го навътре към морето.

И юнгата усети дива страст,

бушуваща в душата и сърцето.

 

И тъй, отдаден на любов и чар,

морякът хвана таз сирена волна,

и като неин вечен господар

косите и отряза доброволно.

 

Сирената, смирена и добра,

в съпруга на моряка се превърна.

Роди му рой усмихнати деца,

ала неземната и красота посърна.

 

И ни веднъж със песен или зов

моряка остаряващ не посрещна.

Бе няма вече. Имаше любов,

но липсваше оная страст гореща.

 

Угасна тихо, като бяла свещ.

Морякът я погреба сред вълните.

И оттогава всяка нощ с копнеж

все питаше луната и звездите.

 

Дали не се е преродила пак

в русалка дивна, прелестно красива?

Без отговор във синкавия мрак

пред кораба тя плуваше щастлива!!!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно пишеш!Честита нова книга и успех!
  • Тиминужкеее, гуляма рабута си, да знайш!

    Лулътъ ми са пудпали ут тебя
  • Булка Иленкее,кво й туй ут теб мърии,тъй да мъ забраиш?То ни стига дет аз съ забраиф веки,ами и ти сига!Айди цалуфка,чи ни зная кък е в Открувенуву,ама при мен идин сняг и студ,сестроооооо...уджъссс!!!!
  • Каква красива любовна поема! Поздрави, Нуше!!!
  • Унесена съм още, и сякаш чувам песента...!
    Браво за красивата приказка, Нуше!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...