Старият моряк
СТАРИЯТ МОРЯК
Стои на вахта старият моряк.
С лулата пуши и въздиша тежко.
Зареял поглед в синкавия мрак,
си спомня минали горчиви грешки.
Бе юнга млад. На вахта в лятна нощ
една сирена морска го подмами.
Останал без разсъдък и без мощ,
на волята и кораба остави.
Сирената с омайния си глас
зовеше го навътре към морето.
И юнгата усети дива страст,
бушуваща в душата и сърцето.
И тъй, отдаден на любов и чар,
морякът хвана таз сирена волна,
и като неин вечен господар
косите и отряза доброволно.
Сирената, смирена и добра,
в съпруга на моряка се превърна.
Роди му рой усмихнати деца,
ала неземната и красота посърна.
И ни веднъж със песен или зов
моряка остаряващ не посрещна.
Бе няма вече. Имаше любов,
но липсваше оная страст гореща.
Угасна тихо, като бяла свещ.
Морякът я погреба сред вълните.
И оттогава всяка нощ с копнеж
все питаше луната и звездите.
Дали не се е преродила пак
в русалка дивна, прелестно красива?
Без отговор във синкавия мрак
пред кораба тя плуваше щастлива!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теменужка Маринова Все права защищены
