10 ene 2008, 17:36

Старият моряк 

  Poesía
1012 0 10
СТАРИЯТ МОРЯК
Стои на вахта старият моряк.
С лулата пуши и въздиша тежко.
Зареял поглед в синкавия мрак,
си спомня минали горчиви грешки.
Бе юнга млад. На вахта в лятна нощ
една сирена морска го подмами.
Останал без разсъдък и без мощ,
на волята и кораба остави.
Сирената с омайния си глас
зовеше го навътре към морето.
И юнгата усети дива страст, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??