Старият моряк
СТАРИЯТ МОРЯК
Стои на вахта старият моряк.
С лулата пуши и въздиша тежко.
Зареял поглед в синкавия мрак,
си спомня минали горчиви грешки.
Бе юнга млад. На вахта в лятна нощ
една сирена морска го подмами.
Останал без разсъдък и без мощ,
на волята и кораба остави.
Сирената с омайния си глас
зовеше го навътре към морето.
И юнгата усети дива страст,
бушуваща в душата и сърцето.
И тъй, отдаден на любов и чар,
морякът хвана таз сирена волна,
и като неин вечен господар
косите и отряза доброволно.
Сирената, смирена и добра,
в съпруга на моряка се превърна.
Роди му рой усмихнати деца,
ала неземната и красота посърна.
И ни веднъж със песен или зов
моряка остаряващ не посрещна.
Бе няма вече. Имаше любов,
но липсваше оная страст гореща.
Угасна тихо, като бяла свещ.
Морякът я погреба сред вълните.
И оттогава всяка нощ с копнеж
все питаше луната и звездите.
Дали не се е преродила пак
в русалка дивна, прелестно красива?
Без отговор във синкавия мрак
пред кораба тя плуваше щастлива!!!
© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Чудесно пишеш!Честита нова книга и успех!
-
Тиминужкеее, гуляма рабута си, да знайш!
Лулътъ ми са пудпали ут тебя -
Булка Иленкее,кво й туй ут теб мърии,тъй да мъ забраиш?То ни стига дет аз съ забраиф веки,ами и ти сига!Айди цалуфка,чи ни зная кък е в Открувенуву,ама при мен идин сняг и студ,сестроооооо...уджъссс!!!!
-
Каква красива любовна поема! Поздрави, Нуше!!!
-
Унесена съм още, и сякаш чувам песента...!
Браво за красивата приказка, Нуше! -
Много ми хареса Нуше тази поема!
Поздравления!
И прегръдка! -
Прекрасен стих Нуше!
Като тъжна ода за любовта!
Прегръщам те миличка! -
Винаги на върха!
Прекрасно е, Нушка!
Прегръщам те! -
И ти Честитя Рожденния ден!
на патерици ...но по добре късно...отколкото никога...
Бъди жива и здрава и много щастлива! -
Ех, че хубаво....!!!
Приказно стихотворение...
с много обич, мила Нуше.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
