Старият скитник
Остави го! Той е луд –
рови там, прогнил до кости.
Пръв приятел – стъклен студ.
Слънцето му е на гости.
Минал сам през куп лъжи,
сега се сгрява от кръвта си,
спомнил обич в късни дни,
ухажва кофите без корист...
Търси милост, но е горд,
а в сърцето му – въпроси,
болестта му – казват: „луд,
а душата му... е грозна!”
И е гузен, и виновен –
сбрал и хорските вини,
от пропастта си тегли горест,
утре – друг ще го смени...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Динчев Всички права запазени
