Остави го! Той е луд –
рови там, прогнил до кости.
Пръв приятел – стъклен студ.
Слънцето му е на гости.
Минал сам през куп лъжи,
сега се сгрява от кръвта си,
спомнил обич в късни дни,
ухажва кофите без корист...
Търси милост, но е горд,
а в сърцето му – въпроси,
болестта му – казват: „луд,
а душата му... е грозна!”
И е гузен, и виновен –
сбрал и хорските вини,
от пропастта си тегли горест,
утре – друг ще го смени...
© Веселин Динчев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
