Eko70 (Веселин Динчев)
44 767
Jun 26, 2012, 9:41 AM

Старият скитник 

  Poetry
809 0 14

Остави го! Той е луд –

рови там, прогнил до кости.

Пръв приятел – стъклен студ.

Слънцето му е на гости.

 

Минал сам през куп лъжи,

сега се сгрява от кръвта си,

спомнил обич в късни дни,

ухажва кофите без корист...

 

Търси милост, но е горд,

а в сърцето му – въпроси,

болестта му – казват: „луд,

а душата му... е грозна!”

 

И е гузен, и виновен –

сбрал и хорските вини,

от пропастта си тегли горест,

утре – друг ще го смени...

© Веселин Динчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Така добре отразява реалността, в която живеем.. Силно!
  • Благодаря ви!
  • Остави го! Той е луд -
    Минал сам през куп лъжи,
    а в сърцето му – въпроси.
    И е гузен, и виновен -
    а душата му... е грозна!

    Това прочетох аз. Поздравления за доброто произведение и грозната истина, която сглобих.
  • Е, браво! Много е хубаво!
    и не във физическото оцеляване, е трагедията, Мария...
  • Поздравления за стиха!
  • Благодаря ти от сърце, Ангеле!!!
  • Браво!
    Страхотно е да можеш да виждаш това, което другите не могат!
    А и така добре да го опишеш!
  • Благодаря ви! Дори станах жена според Елена, но тя, най-вероятно, говори за темата... Както да е - и ))
  • Харесах темата ,която си засегнала.Поздрав!
  • И колко като него ще се ровят в кофите за а търсят спасение за оцеляване.Да утре в следващите дни друг ще го смени.Това е сега картинката от нашия смешен живот.Харесах-поздрави!
  • Утре - друг ще го смени...
    Много ми хареса!Поздравления!
  • Хубав стих!
  • ..........
  • Уникално!!!
Random works
: ??:??