Остави го! Той е луд –
рови там, прогнил до кости.
Пръв приятел – стъклен студ.
Слънцето му е на гости.
Минал сам през куп лъжи,
сега се сгрява от кръвта си,
спомнил обич в късни дни,
ухажва кофите без корист...
Търси милост, но е горд,
а в сърцето му – въпроси,
болестта му – казват: „луд,
а душата му... е грозна!”
И е гузен, и виновен –
сбрал и хорските вини,
от пропастта си тегли горест,
утре – друг ще го смени...
© Веселин Динчев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
