3.03.2010 г., 17:41

Старомодна романтика

702 0 0

Студено шампанско и чаши звънтящи,
свещи догарят във свещници стъклени.

Думи прошепнати, чувства искрящи,
сълзи от щастие и усмивки на влюбени.

 

Целувки побъркващо-нежни и сладки,

Франк Синатра и Бийтълс по никое време.

Красотата откриваме в мигове малки,

в две чаши шампанско, във тебе и в мене.

 

Не сме планирали и резервирали,

даже не търсим в ресторанта маса.

Да се обичаме не сме и спирали –

стигат шампанското, свещите, плажа.

 

Звездите някъде там нависоко;

обич свенлива във няколко мига.

Вървим си – ей тъй, без план и посока.

Обичаме се. И това ни стига.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...