17.05.2011 г., 23:17

Старост

698 0 2

                         СТАРОСТ

 

В нежен юнски мрак под звезди зачена.

След любовен взрив остана ми вселена.

Край нас деца, въртят се като планети

и  живеем някак, със пари назаем взети.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мимо, Пловдив е сред любимите ми градове, благодарение и на теб - хубави спомени направихме в онази кръчма след представянето на книгата ми. Е, бяхме и в подходяща компания...Поздрави за този поетичен взрив. Иво
  • Харесах текста без заглавието!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...