Старост
СТАРОСТ
В нежен юнски мрак под звезди зачена.
След любовен взрив остана ми вселена.
Край нас деца, въртят се като планети
и живеем някак, със пари назаем взети.
© Мимо Николов All rights reserved.
May 17, 2011, 11:17 PM
Comments
Comments
-
Мимо, Пловдив е сред любимите ми градове, благодарение и на теб - хубави спомени направихме в онази кръчма след представянето на книгата ми. Е, бяхме и в подходяща компания...Поздрави за този поетичен взрив. Иво -
Editor's choice
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
