Старост
СТАРОСТ
В нежен юнски мрак под звезди зачена.
След любовен взрив остана ми вселена.
Край нас деца, въртят се като планети
и живеем някак, със пари назаем взети.
© Мимо Николов All rights reserved.
СТАРОСТ
В нежен юнски мрак под звезди зачена.
След любовен взрив остана ми вселена.
Край нас деца, въртят се като планети
и живеем някак, със пари назаем взети.
© Мимо Николов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...