Тишината пълзеше по стените
на стаята и ги оцветяваше
в разточително зелено.
Сиви сенки на скука
разгонваха наедрялите,
болни мухи.
Таванът си придаваше важност,
опитваше се някак да полети!
Единствено подът си остана мръсен -
към него гледаха тъжни очи.
© Цветан Цеков Всички права запазени