Стая
819
1
0
Да се събудиш в пореден сив ден
в задушна градска стая.
Да погледнеш неохотно отвън и да
зърнеш тежък небосвод.
В сърцето бариера да почувстваш и
да не можеш я прескочиш.
В краката болка да усетиш и
да не можеш я обориш.
Мухал по стените задушаващ
бели ми дробове.
Студ запращан от богове закачащ ми
ледени окови.
Поглед долавящ несподелени горести,
засъхнали в тоя кът злокобен.
Тлеещо есенно тяло в мрачни дни на мъки и
ярости отровен.
Ъгъла
Вратата
Стаятата
Моя дом, чувствам, е веч затвор вдън земя заровен.
Ъгъл
Врата
Стая
Тук вечно ще бъда на мойта участ труп поробен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Генчев Всички права запазени
