Ти беше тиха, мъничка и чиста,
с по детски изрисувани стени
и сутрин те целуваха лъчите
по сините прозоречни очи.
Ти бе вселената и цялото ми детство,
ти майчински за мене приюти
най-хубавото огнено вълшебство -
мойте стихове, любови и мечти,
които ще запазиш и след мен,
синът ми да ги срича някой ден.
© Румяна Славкова Всички права запазени