17.08.2010 г., 20:55 ч.

Стената 

  Поезия » Философска
378 0 2

 

 

               С оплодени от мрака сърца

               се катерим по каменната стена

               над бездната на самотата.

 

 

               Каменен час.

 

 

               Нозете ни

               сами отмерват крачките

               с гранитна тежест

               на аскетично мълчание

               и със замах притварят

               деветте земни порти

               пред изгнаниците на съдбата,

               които във нас

               вричат,

               крещят,

               проклинат.

 

 

© Янко Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??