14.11.2014 г., 22:33  

Стената

1.1K 2 27

В полето на мечтите никне време

и с плевелите бързо избуява.

Издига се нагоре като Хребет. -

Стена с цвета на вечната забрава.



Стена на скръб и сълзи нечовешки.

Стена на вкопчените в нея катерачи. -

Пълзящи милиарди буболечки

преди да падне сянката на Здрача.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В полето на мечтите никне време

    В полето на мечтите никне и вярата, и любовта, може и радост да се появи.Дерзай Младен. Много е силно и хубаво, но тъжничко.
  • "В полето на мечтите никне време
    и с плевелите бързо избуява."
  • 1.Благодаря ти за високата оценка, Краси и за толкова хубавите думи!

    Желая ти нестихващо поетично вдъхновение!

    2. Даниеле, какво са хиляда години /или няколко хиляди години/ за Бог. Едно негово издишване трае по-дълго. Последното му издишване е било преди няколко милиарда години /например 15/ и са го нарекли Големия взрив.
  • Бих нарекъл стиха ти зрелищен - в добрия смисъл!
    Аз го "видях" - неумолимо, но и естествено е.
    Поздрав!
  • Благодаря ти за високата оценка и за споделеното в коментара ти, Анастасия! Трогнат съм. Но бих искал да знаеш, че моето скромно мнение ти също пишеш много хубаво!

    Сърдечен поздрав: Мисана

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...