jenina1962 (Женина Богданова)
104 1134
4.10.2007 г., 12:40 ч.

Стената 

  Поезия
606 0 15
                                                                                 (защо я има болката, защо?)

С почупени нокти, с напукани устни
по стената се бавно катеря.
И моите мисли се блъскат нечути
в лабиринта на сиво-панелния блок.

Аз чакам смъртта като топла прегръдка,
като избавление от тази тъга.
И радостта  ми, от никой нечута,
ще легне там долу, в прахта.

И моето име и моята снимка
ще стоят на дървото сами под дъжда.
Тогава едва ли ще бъда някому нужна,
тогава ще бъда част от пръстта.


                                                                        

© Женина Богданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??